Ключова за Аполония Понтика крепост откриха до Созопол
Археолозите я откриват съвсем ненадейно след лазерно сканиране на Меден хълм
Огромна цитадела, издигната от първите аполонийци до Созопол, е откритието, което съумя да изненада археолозите. До разкриването на античната крепост, учените нямаха никакви учредения да подозират съществуването ѝ. А изследванията в този момент демонстрират, че крепостта е била доста значима за действието на Аполония Понтика и развиването на търговията, осведоми.
Откриват следите им напълно ненадейно, след лазерно сканиране на Меден хълм. Знаят за античните рудници, от които аполонийци са черпили мед, само че нищо не подсказвало, че в региона има и друго - цитадела на 15 километра от морето. А медната руда е подбуда античните елини да основат своята колония тук, комфортното пристанище е на второ място.
Стабилните крепостни зидове, цитаделата, опцията за надзор и на пристанището, и на търговията приказват за основна част от живота на колонията.
" Всичко, което откриваме, демонстрира, че това е част от града Аполония Понтика. Всичко тук е гръцко ", споделя Павлина Девлова – началник на археологическите разкопки.
Постепенно учените разкриват детайлности от живота тук. Помагат им учениците от Класическата гимназия. Показват това, което би трябвало да е тържествен вход.
" Това е един значителен вход, размерите му са тъкмо четири метра. Влизаме в пространството пред крепостната стена, навътре в крепостта, където евентуално е била разположена част от комерсиалната активност ", споделя Павлина Девлова.
Без гористата растителност в този момент, отсам се разкрива невероятна панорама към остарелия град и към медните рудници. Но това е и най-уязвимото място за крепостта, което изяснява и съществуването на многочислени каменни топки. Те са складирани за всеки случай.
Тук археолозите чакат да намерят и огромна павирана улица - връзка с южния вход на крепостта. На изток считат че са разкрили цитаделата и издайнически за строителите улики:
" Барбукан - отводнителна система и тя има директен паралел с храма на Аполон в Милет ", изясни Павлина Девлова.
Липсата на последващо обитание на крепостта е причина, зидовете да бъдат непокътнати в истинския си строеж с метри. Но най-интересни са пространствата до западната крепостна стена, където откриват парчета руда. Рудата на Медни хълм е с извънредно високо наличие на мед и мината е експлоатирана от траките дълго преди да дойдат преселните от Милет.
" Траките са го обработвали, само че аполонийци извеждат на доста огромно комерсиално равнище добива, продажбата и обработката на полиметалната руда, която се добива в Медни хълм ", споделя Павлина Девлова.
Крепостта не е била разрушавана или опожарявана. Построена през 5 век прочие Хр., функционалностите ѝ затихват с идването на римляните. Те сигурно са знаели за скъпата суровина, само че евентуално са имали други, по-добри други възможности.
Огромна цитадела, издигната от първите аполонийци до Созопол, е откритието, което съумя да изненада археолозите. До разкриването на античната крепост, учените нямаха никакви учредения да подозират съществуването ѝ. А изследванията в този момент демонстрират, че крепостта е била доста значима за действието на Аполония Понтика и развиването на търговията, осведоми.
Откриват следите им напълно ненадейно, след лазерно сканиране на Меден хълм. Знаят за античните рудници, от които аполонийци са черпили мед, само че нищо не подсказвало, че в региона има и друго - цитадела на 15 километра от морето. А медната руда е подбуда античните елини да основат своята колония тук, комфортното пристанище е на второ място.
Стабилните крепостни зидове, цитаделата, опцията за надзор и на пристанището, и на търговията приказват за основна част от живота на колонията.
" Всичко, което откриваме, демонстрира, че това е част от града Аполония Понтика. Всичко тук е гръцко ", споделя Павлина Девлова – началник на археологическите разкопки.
Постепенно учените разкриват детайлности от живота тук. Помагат им учениците от Класическата гимназия. Показват това, което би трябвало да е тържествен вход.
" Това е един значителен вход, размерите му са тъкмо четири метра. Влизаме в пространството пред крепостната стена, навътре в крепостта, където евентуално е била разположена част от комерсиалната активност ", споделя Павлина Девлова.
Без гористата растителност в този момент, отсам се разкрива невероятна панорама към остарелия град и към медните рудници. Но това е и най-уязвимото място за крепостта, което изяснява и съществуването на многочислени каменни топки. Те са складирани за всеки случай.
Тук археолозите чакат да намерят и огромна павирана улица - връзка с южния вход на крепостта. На изток считат че са разкрили цитаделата и издайнически за строителите улики:
" Барбукан - отводнителна система и тя има директен паралел с храма на Аполон в Милет ", изясни Павлина Девлова.
Липсата на последващо обитание на крепостта е причина, зидовете да бъдат непокътнати в истинския си строеж с метри. Но най-интересни са пространствата до западната крепостна стена, където откриват парчета руда. Рудата на Медни хълм е с извънредно високо наличие на мед и мината е експлоатирана от траките дълго преди да дойдат преселните от Милет.
" Траките са го обработвали, само че аполонийци извеждат на доста огромно комерсиално равнище добива, продажбата и обработката на полиметалната руда, която се добива в Медни хълм ", споделя Павлина Девлова.
Крепостта не е била разрушавана или опожарявана. Построена през 5 век прочие Хр., функционалностите ѝ затихват с идването на римляните. Те сигурно са знаели за скъпата суровина, само че евентуално са имали други, по-добри други възможности.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ